Как да използваме Насoките за EpiDoc

EpiDoc представлява широк спектър от сътрудничество между проекти и учени, които работят с документи от антични източници в Text Encoding Initiative (TEI) XML, и изработват препоръки, инструменти и добри практики за дигитално кодиране, обработка и публикуване на подобни текстове. Главната страница на EpiDoc може да бъде намерена на следния адрес: http://epidoc.sf.net.

Настоящият документ (Насоки за EpiDoc) е текущ продукт от дейността на EpiDoc общността през последните няколко години. Той описва как се кодират разнообразни особености на епиграфските и папироложките документи, въз основа на базови принципи за редактиране на научни текстове (например т. нар. Установени практики по Leiden за особености при транскрибиране, както и модели за данни като Electronic Archive of Greek and Latin Epigraphy (EAGLE) за особености при описателни и исторически елементи). Насоките трябва да бъдат използвани заедно с EpiDoc Schema, според които валидността на документи, маркирани съгласно тези принципи, трябва да бъде потвърдена, както и с EpiDoc Example Stylesheets, чиято главна цел е да предоставят основен израз на всяка от описаните особености.

Насоките за EpiDoc не претендират да дават пълно обяснение на това как се стартира EpiDoc проект, създава уебсайт, изграждат инструменти за търсене, или други подобни технически и съвместни начинания, които публикуването на кодирани текстове онлайн изисква. Нито пък са детайлно въведение към епиграфиката или папирологията; те Насоките предимно представляват ръководство към XML кодирането на особености на издания на антични документи, често използвани в областта на епиграфиката или сродни на нея дисциплини.

Въпреки че няма единна установена практика за структуриране на епиграфско или папироложко издание, Насоките за EpiDocEpiDoc Stylesheets) подемат подход, който е в съответствие с моделите, използвани в проекти и съвместни сътрудничества като Advanced Papyrological Information System (APIS), EAGLE, и Programme d’enregistrement, de traitement et de recherche automatique en épigraphie (PETRAE). Предвид факта, че дисциплината епиграфика в общ смисъл и в частност, дигиталната епиграфика, вече имат устойчиви модели на добри практики в структурирането на издания, ние просто препоръчваме кодиране в TEI XML на същите данни и наблюдения, които в своята практиката учените са установили за важни или полезни.

Насоките за EpiDoc са замислени като допълнение към Установените практики на Leiden (оттук-нататък "Leiden"), които повече от 80 години намират приложение в областта на епиграфиката и папирологията и се възприемат от широк спектър науки в областта на филологията и документаристиката. В Насоките е разписано, че Leiden се възриема за безспорна основа за отразяване на различия, регистрирани в дадено издание на предмодерен текст, като техните препоръки и примери се основават на тези различия, без да се изискват специфични типографски установени практики и препоръчани сигли в това отношение. Т.е целта на EpiDoc е ясно да регистрира в XML такива текстови интервенции като редакторска добавка на символи, които са напълно изгубени или с нарушена цялост, без да има нужда тези добавки да бъдат предадени в „квадратни скоби” ("[" и "]") в самия XML или какъвто и да бил производен документ. С други думи, режимът на работа на EpiDoc Example Stylesheets по подразбиране е да произведе предаване в Leiden на кодираните текстове в EpiDoc. За TEI често е възможно да се регистрират разночетения, които са по-прецизни или в дълбочина по-ясни, отколкото при Leiden, като тук са описани подобни възможности. Но настоящите Насоки не препоръчват да се заменя стандартната епиграфска или папироложка практика с такива нови принципи.

Изработените и препоръчани от общността на EpiDoc Насоки представляват подмножество и усъвършенстване на Насоките на TEI, които препоръчват кодиране с XML на широка гама литературни и исторически текстове и лингвистични сборници. Както EpiDoc е специализация на TEI за антични документи и обекти, даващ препоръки единствено за онези елементи, атрибути и обекти от значение за тази специфична под-общност, така в основата на Насоките за EpiDoc се корени идеята да допълват (и в никакъв случай заместват) Насоките на TEI. Предимно разделите, касаещи препратките и техническата част от TEI, остават безценен източник за потребители на EpiDoc, които често ще намират полезни списъци с елементи, обяснения на атрибутите за стойност или видове данни, примери за употреба в широк диапазон от контексти и подробни описания на особеностите при маркирането с XML. Насоките за EpiDoc предлагат доста ограничен набор от TEI елементи, модели за съдържание, атрибути и стойности, така че файл в EpiDoc е винаги валиден TEI файл, но не всеки TEI файл е валиден в EpiDoc. В случаите, в които Насоките за EpiDoc въвеждат повече ограничения, отколкото тези за TEI, следва да се приеме, че първите насоки имат предимство пред вторите; обратно, в тези, в които TEI навлиза в по-големи детайли или предлага по-полезен набор от примери, трябва, разбира се, да се вземе предвид и да се счита за изконен източник за всяка употреба на EpiDoc.

Структура и Особености на Насоките за EpiDoc

Има няколко пътя, които насочват към индивидуалните страници, съставляващи тялото на Насоките за EpiDoc.

  • Три основни съдържания събират в едно всички тези страници в категориите: Транскрибиране (особеностите, касаещи съдържанието, изгледа, възстановката и интерпретация на самия текст в основни линни); Спомагателни Данни (те включват описание на обекта или ръкописа, история на обекта и неговото откриване, библиографска и друга редакторска информация); и Речник и Индексиране (термини и особености, които са тагнати в текста с цел контрол върху набора от лексеми или индексиране, търсене и фасетиране).
  • Няколко раздела предлагат структурирани и подбрани списъци на страници за ръководство според категориите, обичайно следвани от потребителите, принадлежащи към специализирани общности (например насоките на Krummrey-Panciera за епиграфско транскрибиране; папироложките особености, така както са регистрирани в базата данни на APIS). Тези раздели все още се обработват и затова трябва да се смятат по-скоро за информативни, отколкото носещи нормативен характер. Приемат се предложения за нови раздели от този род.
  • И накрая, Насоките съдържат подкрепящи приложения, като речник на технически и сцециализирани термини, и библиография на епиграфски и папироложки авторитети, примери от EpiDoc corpora, и дигитални публикации на антични текстове като цяло. Показалец към Насоките чрез споменаване на TEI елементи позволява на читателите да намерят всички епиграфски особености, при които даденият елемент е част от предложената употреба.

Отделните страници в Насоките са организирани според епиграфска и папироложка концепция, отколкото според наименованието на TEI елемента. Така, например всички страници, в които има съкращения, са групирани заедно (по рубриката Редакторски интервенции), независимо от това какви TEI елементи включват. Всяка страница от Насоките има определена структура: първо, кратко обяснение на заглавието на страницата (например пояснението към страницата, озаглавена „Знаци без тълкувания”, е следното „Ясни, но неразбираеми букви”. Съответният TEI елемент или елементи са показани по-долу в кутия, която включва и линк към страницата за Насоките за TEI за този елемент. След което следва пояснение на EpiDoc препоръките за употребата на тези TEI елементи, включително и детайли за подходящи атрибути и стойности.

Под обяснителната бележка обикновено се намират няколко примери за употреба в контекст. В случай на особености при транскрибиране, Насоките ще дадат списък с общоприети практики за предаване на въпросната особеност според общите епиграфски и папироложки насоки за транскрибиране, по Krummrey-Panciera и Duke Databank.

Примерите на XML показват препоръчителното маркиране на различни видове на всяка от особеностите при транскрибиране, например различни случаи на съкращение, което включва символ. Примерите обикновено изброяват няколко опции за маркиране в зависимост от желаното ниво за детайлизиране. Под тях се намира поредица от варианти (или различни варианти след всеки пример), които представляват съвкупност от няколко резултата за израз на маркиран текст, предоставени в примерите на EpiDoc P5 stylesheets. Крайният резултат по подразбиране следва установените практики на Krummrey-Panciera. Останалите включват стиловете SEG, Лондон и DDbDP. Под всеки пример има препратка към съответния източник. Повечето примери са взети от Надписите от Афродизиас, Надписите от римска Триполитания и Duke Databank of Documentary Papyri.

Обучение, Инструменти и Помощ

По своята същност тези Насоки са източник за референция. При по-задълбочено обучение или подкрепа други ресурси биха били полезни. Членове на EpiDoc общността организират обучителни семинари, понякога финансово подкрепени от големи проекти (по подобие на няколкото уъркшопа, проведени в рамките на проекта Надписи от Афродизиас, 2004-2008); повече информация относно тези обучителни събития може да се намери на страницата за Обучения в EpiDoc Wiki. Тези от вас, които за първи път се сблъскват с EpiDoc и кодиране на текст, биха сметнали също така за полезни общите обучителни сесии, посветени на TEI (някои от тях са включени в списъка за TEI събития).

EpiDoc може да бъде модифициран и редактиран с помощта на всеки стандартен инструмент за XML (няколко от тях са изброени в страницата за Инструменти за редактиране на TEI wiki); базово обучение за употреба на подобни инструменти обикновено е заложено в програмите на обучителните събития и за EpiDoc, и за TEI, или какъвто и да е курс по XML. Други инструменти за публикуване, търсене и обработка на EpiDoc и TEI файлове включват XML езиците за трансформация XSLT и XQuery, и общоприети платформи за търсене като Solr и инструменти за предаване спецификите на TEI като Kiln и Papyrological Navigator.

Както обикновено, първоначално всяка молба за помощ по каквато и да е тема, която настоящите насоки не покрива, трябва да бъде адресирана до Markup list.

Отговорни лица за този раздел

  1. Габриел Бодар, автор
  2. Лаура Льосер, автор
  3. Симона Стоянова, автор
  4. Шарлот Тупман, автор
  5. Том Елиът, автор
  6. Мария Дончева, преведе на български език
  7. Полина Йорданова, редактор на превода

EpiDoc version: 8.20

Date: 2014-12-04